История
Родопското село Паталеница се намира на 15 км югозападно от град Пазарджик, а на 1,5 км южно от него се намира село Баткун. Векове наред двете села са съществували самостоятелно. В землището им е кипял интензивен живот още през античността. След сливането му със село Баткун през 1955 година, село Паталеница се превръща в едно от най-големите населени места в северните склонове на родопския рид Каркария.
През 1189 г. отряд от рицари, участващи в III кръстоносен поход, ненадейно е нападнат от византийците при Баткун, но успява да ги отблъсне от крепостта. Пред крепостта Баткун разбива войските на Мануил Камица. След по-малко от век обаче Теодор II Ласкарис опустошава Баткун.
Произходът на името Паталеница още не е установен. Някои автори го обясняват с кръстовищното местоположение на селото: път – (пат) – Паталеница. Други смятат, че през средните векове селото добило името си от черквата „Св. Панталеймон“, с която е било свързано. По време на турскоро завоевание българите го наричат Патленча, а в официалните регистри било записвано като Паталенджа.
Народните вярвания и легенди дават друга трактовка на името на село Паталеница. Според една от легендите към края на XII век българската царица Елена, съпруга на цар Асен, минавайки със свитата си през Баткунската крепост, си счупила крака. Това станало на слизане от крепостта в землището на сегашната Паталеница. Така от словосъчетанието „патила Елена“ възниква името Паталеница.
В близост до селото се намира и Римски път, по който е минавал Александър Македонски с войските си.
През 2006 година в Паталеница е открита и музейна етнографска експозиция. В нея са съхранени вещи от бита на миналото – носии, инструменти за земеделие и експонати, намерени в близост до селото.През Средновековието при днешното село Баткун се намирала важната гранична крепост Баткунион, останки от която са запазени и до днес. Най-ранните исторически исторически сведения за нея са от XII век. Поради важното й стратегическо положение византийските администратори разполагат в нея гарнизон за пазене на проходите между Средец и Пълдин. През всичките поврати на нашата история тук живее компактна маса българско население, което предопределя непрекъснатите кризи.
Средновековна църква "Свети Димитър"
Изграждането и историята на църквата „Свети Димитър“ са тясно свързани с историята на селищата Баткун и Паталеница. Едно от предположенията е, че църквата е била построена, за да обслужва Баткунската крепост и селищата около нея.
Според преданията, запазени и до наши дни, преди нашествието на османците в началото на XIV в. църквата е била засипана с пръст. Така тя е била запазена, „куртулисала“ се, откъдето се създало и известното и до днес име „Света Куртулещица“. С времето на мястото на църквата се образувал хълм. И в наши дни е запазен споменът от разкриването на църквата, което станало около средата на XIX век. Един селянин си вързал магарето на дивата череша, която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята метален предмет. След като разровил, той видял метален кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква.
Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата. Според друга легенда, след една силна буря пастир видял, че на върха на могилата в югозападния край на селото било съборено голямо дърво, а до дънера му била зейнала дълбока дупка. Селяните пуснали в дупката двама мъже с въже и така открили заровената в земята църкв.
През 1956 г. църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г., след проучването на изключително ценните стенописи – и за художествен паметник на културата с национално значение
Манастирът "Свети Свети Петър и Павел"
Изграждането и историята на църквата „Свети Димитър“ са тясно свързани с историята на селищата Баткун и Паталеница. Едно от предположенията е, че църквата е била построена, за да обслужва Баткунската крепост и селищата около нея.
Според преданията, запазени и до наши дни, преди нашествието на османците в началото на XIV в. църквата е била засипана с пръст. Така тя е била запазена, „куртулисала“ се, откъдето се създало и известното и до днес име „Света Куртулещица“. С времето на мястото на църквата се образувал хълм. И в наши дни е запазен споменът от разкриването на църквата, което станало около средата на XIX век.
Един селянин си вързал магарето на дивата череша, която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята метален предмет. След като разровил, той видял метален кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата. Според друга легенда, след една силна буря пастир видял, че на върха на могилата в югозападния край на селото било съборено голямо дърво, а до дънера му била зейнала дълбока дупка. Селяните пуснали в дупката двама мъже с въже и така открили заровената в земята църкв.
През 1956 г. църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г., след проучването на изключително ценните стенописи – и за художествен паметник на културата с национално значение
Свържете се с нас
Адрес:
село Паталеница, област Пазарджик
Контакти:
+359 895 08 51 54
info@flora-eco.com
Адрес:
село Паталеница, област Пазарджик
Контакти:
+359 895 08 51 54
info@flora-eco.com
