Родопското село Паталеница се намира на 15 км югозападно от град Пазарджик, а на 1,5 км южно от него се намира село Баткун. Векове наред двете села са съществували самостоятелно. В землището им е кипял интензивен живот още през античността. След сливането му със село Баткун през 1955 година, село Паталеница се превръща в едно от най-големите населени места в северните склонове на родопския рид Каркария.
През Средновековието при днешното село Баткун се намирала важната гранична крепост Баткунион, останки от която са запазени и до днес. Най-ранните исторически исторически сведения за нея са от XII век. Поради важното й стратегическо положение византийските администратори разполагат в нея гарнизон за пазене на проходите между Средец и Пълдин. През всичките поврати на нашата история тук живее компактна маса българско население, което предопределя непрекъснатите кризи.
През 1189 г. отряд от рицари, участващи в III кръстоносен поход, ненадейно е нападнат от византийците при Баткун, но успява да ги отблъсне от крепостта. Пред крепостта Баткун разбива войските на Мануил Камица. След по-малко от век обаче Теодор II Ласкарис опустошава Баткун.
Произходът на името Паталеница още не е установен. Някои автори го обясняват с кръстовищното местоположение на селото: път – (пат) – Паталеница. Други смятат, че през средните векове селото добило името си от черквата "Св. Панталеймон", с която е било свързано. По време на турскоро завоевание българите го наричат Патленча, а в официалните регистри било записвано като Паталенджа.
Народните вярвания и легенди дават друга трактовка на името на село Паталеница. Според една от легендите към края на XII век българската царица Елена, съпруга на цар Асен, минавайки със свитата си през Баткунската крепост, си счупила крака. Това станало на слизане от крепостта в землището на сегашната Паталеница. Така от словосъчетанието "патила Елена" възниква името Паталеница.
В близост до селото се намира и Римски път, по който е минавал Александър Македонски с войските си.
През 2006 година в Паталеница е открита и музейна етнографска експозиция. В нея са съхранени вещи от бита на миналото – носии, инструменти за земеделие и експонати, намерени в близост до селото.
За по-подробна информация относно историята и бита на село Паталеница организираме и разходки с екскурзовод по еко пътеки до забележителности в и около селото.
Изграждането и историята на църквата "Свети Димитър" са тясно свързани с историята на селищата Баткун и Паталеница. Едно от предположенията е, че църквата е била построена, за да обслужва Баткунската крепост и селищата около нея.
Около името на черквата и времето на нейното изграждане има едно сведение, свързано с преданието, че преди нашествието на турците църквата е била засипана с пръст. По този начин тя е била запазена. С времето на мястото на църквата св. Димитър се е образувал хълм. Николай Клисаров въз основа на особености и белези на архитектурата и стенописите предполага една доста ранна датировка на църквата – XI-XII век. Църквата е кръстокуполна със запазени фрагменти от стенописите. Църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение.
Други интересни забележителности, на които може да се видите, посещавайки селото, е Баткункия манастир "Св.св. Петър и Павел", построен през XII век, като е опожаряван два пъти от кърджали и турци. Има сведения че Доспевски е рисувал там, както и че Васил Левски се е укривал в него.
Запазени останки има и от светилището на Асклепий е лечебен извор от I-IV век, където са се лекували древногръцки и византийски високопоставени личности.